fof9

Зов за завръщане: Как емигрантите могат да спасят Западните Балкани

Страните от региона трябва да се възползват от потенциала на шестмилионна диаспора

Застаряващо население, ниска раждаемост и отрицателна нетна миграция. Подобни показатели не вещаят добри новини за бъдещето на една страна. Това са проблемите на страните от Западните Балкани* днес и те до голяма степен напомнят тези на Ирландия през 90-те години на миналия век, сочи нов доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR). И подобно на стратегията на Ирландия тогава сега Западните Балкани спешно трябва да започнат диалог с емигрантите си.

Примерът на Ирландия

„Както и в Западните Балкани днес, в Ирландия емиграцията отдавна е сложна и силно емоционална тема в обществения дискурс. Подобно на Западните Балкани емиграцията на ирландски граждани с висше образование е била съществен тренд“, пише в доклада. По данните на ECFR само през 1988 г. над 70 хил. ирландци напускат страната.

В средата на 90-те години на миналия век управляващите, сред които и тогавашният президент Мери Робинсън, насочват вниманието към многобройната ирландска диаспора по цял свят. В резултат правителството предприема поредица от мерки, сред които мащабни проучвания на диаспората и насърчаване на инициативи за насърчаване на завръщането. Постепенно страната започва да отчита положителна нетна миграция (разликата между броя пристигнали и емигрирали). Единственият удар идва през 2008 г. в резултат на икономическата криза, но страната успява да се съвземе (виж графиката). В момента Ирландия има министър на диаспората, а отговорните институции продължават да финансират изследването на диаспората.

Какво да направят Западните Балкани

Според авторката на доклада Алида Врачич понастоящем подходът на правителствата на Западните Балкани към диаспората е „шокиращо едноизмерен“ заради основния им фокус – преводите, които емигрантите изпращат към близките си,

„Западните Балкани трябва да си направят следния извод от опита на Ирландия: първо, да започнат диалог за емиграцията, второ, да започнат изграждането на мрежи и накрая – да стимулират инвестициите, нивото на умения и работните места, които емигрантите могат да донесат“, обобщава Врачич. Това означава правителствата спешно да адресират липсата на информация относно диаспората (която по нейна оценка възлиза на 6 млн. души), както и да засилят инвестициите към подходящи програми за изграждане на мрежи.

Според Врачич Европейският съюз (ЕС) също така трябва да насочи вниманието към проблема на региона, както и да насърчи кръговата миграция между държавите от Западните Балкани и останалите страни членки.

Аналогът с България

Демографските проблеми на страните от Западните Балкани са изключително сходни с тези на България. Оказва се, че решенията – също. По време на миналогодишната среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“, анализаторът към Colliers International Марк Робинсон представи доклада Turning the Tide. Докладът е най-мащабният досега поглед в проблема с българите зад граница, като според оценката на Робинсон най-вероятният брой българи зад граница е около 1.33 млн. души. На представянето на проучването Робинсон заяви, че българската диаспора представлява основният източник на възможности за работния пазар в България. Като други такива той определи съкращаването на администрацията и привличането на мигранти от близки и съседни държави.

* Страните от Западните Балкани са Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Хърватия, Македония, Черна гора и Сърбия