fof8

Турция има реален шанс да стане регионален газов хъб

Страната може да промени курса си и да разработи големите газови находища по Източното Средиземноморие

До няколко години Турция може да има достъп до поне три различни източника на природен газ с възможност за огромни доставки. От север това е Русия и газопроводът „Турски поток“, а от изток – Азербайджан и Южният газов коридор, който ще се захранва с каспийски газ. Но има и няколко големи находища в източната част на Средиземно море, които коренно могат да променят газовата карта в тази част на света. Това, за разлика от България, която разчита основно на „Газпром“, ще превърне страната в истински газоразпределителен център.

В свой анализ Financial Times обръща специално внимание именно на залежите около бреговете на Израел, Кипър и Турция, които бяха открити през последните години и предстои да бъдат разработени. Основният фокус е находището „Левиатан“, което е разположено на 130 км от Хайфа и се оценява на около 500 млрд. куб.м природен газ. Заедно със съседното газово поле „Тамар“ (около 300 млрд. куб.м) то превръща Израел в потенциален износител, като евентуален газопровод за Европа неизбежно ще мине през Турция.

Затишието

Големите газови полета в най-източните части на Средиземно море – по бреговете на т.нар. Леванта (Израел, Ливан, Сирия), бяха открити още през 2010 г., но оттогава само едно от тях е разработено. Това е „Тамар“, на което обаче разчита израелският енергиен сектор. До края на тази година се очаква да започне и експлоатацията на газовото поле „Левиатан“ от компаниите Noble Energy и Delek. А според много хора от индустрията по южните брегове на Синай и Газа, както и по северните на Кипър и Сирия има още много находища на газ (а вероятно и на петрол). Въпросът с тяхното разработване зависи от възможността за пласиране на големите количества газ, които биха могли да бъдат произведени.

Възможно е да се изгради съоръжение за втечнен природен газ за доставки към развиващите се пазари в Азия, но капиталовите разходи за това биха били огромни, а разходите за транспорт до Китай или Индия ще направят доставките неконкурентни. Затова най-очевидният и рентабилен подход са тръбопроводи, които да минават по бреговете на Източното Средиземноморие и на север до Турция, като събират ресурси от всички полета по пътя и ги насочват към Европа, където потреблението се очаква постоянно да нараства в следващите десетилетия. Но геополитиката засега не позволява това.

Двата варианта пред Турция

Проблемът е основно във вътрешната стратегия на Турция. В страната се усеща голямо напрежение заради двете коренно различни мнения относно бъдещето на страната. Според някои тя трябва да се превърне в модерна регионална икономическа и индустриална сила с тесни връзки с Европа и Близкия изток. Този подход, изглежда, отговаря на потребностите на 80-те милиона граждани на Турция, които се нуждаят от възможности и заетост в конкурентна глобална икономика. Подобно развитие би било подходящо решение и за турския корпоративен сектор, който е задлъжнял и отчаяно се нуждае от нов тласък за инвестиции.

Другата гледна точка, която съвпада с тази на президента Реджеп Тайип Ердоган, обаче вижда бъдещето на страната в национализацията и засилената централна власт.

При всички случаи индустриалната сила на Турция би могла да гарантира строежа на множество тръбопроводи и съоръжения за преработка, които да изведат източносредиземноморския газ на пазара. Тогава Турция ще стане безспорен център за доставки – както от Каспийския регион, така и от Средиземно море. Освен това по този начин страната ще има достъп и до големи количества газ на конкурентна за собствена употреба.

Без изход

Според Financial Times, ако Турция не промени подхода си, находищата на газ в източната част на Средиземно море ще останат до голяма степен недоразвити. С увеличаването на американския износ и намеренията на Русия да доминира на европейския пазар конкуренцията вече е жестока. Тя ще се увеличи само при евтини доставки от Иран и Туркменистан. В световен мащаб търсенето на газ нараства, но не се наблюдава недостиг на доставки и прогнозите за потенциалните предприемачи могат допълнително да се влошат, тъй като възобновяемите енергийни източници стават все по-евтини и достъпни. Залежите могат да останат блокирани за много дълго време, в резултат на което регионът като цяло ще става все по-беден и няма да е изненадващо Турция да пропусне златната възможност.