fof6

Македония и НАТО подписаха протокола за присъединяване, влизането се очаква през 2020 г.

Това стана възможно, след като Гърция и Македония разрешиха спора за името

Македонският министър на външните работи Никола Димитров и постоянните представители на 29-те страни – членки на НАТО, подписаха протокола за присъединяване на Македония към НАТО на официална церемония в централата на алианса в Брюксел.

Дотук се стигна, след като на 25 януари гръцкият парламент най-накрая ратифицира Преспанското споразумение, според което бившата югославска република ще се преименува на Северна Македония.

Какво следва

„Премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас показаха голяма смелост в постигането на Преспанския договор, който допринесе за стабилността и сигурността на региона“, заяви преди началото на церемонията генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, цитиран от агенция „Фокус“. Алиансът покани Македония да започне преговори още на 11 юли м.г., след като месец по-рано външните министри на Гърция и Македония заедно с посредника на ООН Матю Нимиц подписаха Преспанското споразумение, според което западната ни съседка ще се казва Република Северна Македония вместо досегашното Бивша югославска република Македония.

„Това е пътуване, което ни накара да съзреем. Ние доказахме, че можем да поемем своята отговорност, да посрещнем проблем и да го разрешим“, заяви на подписването Димитров. Македонският министър добави, че Македония ще смени официално името си „до дни“.

След подписването днес 29-те страни – членки на алианса, ще трябва да ратифицират протокола според националните си процедури, което традиционно отнема близо година (какъвто беше случаят с Черна Гора). Най-вероятно процедурата ще приключи в средата на 2020 г.

Въпреки че Македония няма да е членка на НАТО поне още година, церемонията днес е първата значима награда за страната и правителството на министър-председателя Зоран Заев. За повечето бивши социалистически държави членството в НАТО сигнализира приемането в „западния клуб“. Оттук нататък следват още награди – като приемането в Европейския съюз (ЕС), което Атина доскоро също блокираше.

Как се стигна дотук

Откакто през 1991 г. Македония обяви независимост, Гърция отказваше да признае името на страната, тъй като според Атина единствено нейният административен северен регион трябва да се нарича Македония и използването на името от бившата югославска република внушава териториални претенции и ограбва гръцкото историческо-културното наследство.

Македония беше най-близо до членство през 2008 г., но на срещата на НАТО в Букурещ тогава Гърция изненадващо наложи вето на присъединяването ѝ. Атина също така доскоро спираше и присъединяването към ЕС. В същата година Никола Груевски спечели втория си мандат и Македония влезе в период на политическа изолация.

Раздвижването по въпроса след години застой дойде благодарение на два фактора – идването на правителството на Зоран Заев през 2017 г. след падането на Никола Груевски и политическата воля на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас. Първата зелена светлина дойде през юни 2018 г., когато външните министри на двете страни заедно с посредника на ООН в преговорите подписаха Преспанското споразумение.

Въпреки трудностите, които последваха – като референдума за името в Македония, както и многохилядните протести в Атина и Скопие, двете страни успяха да постигнат компромис и Преспанското споразумение беше ратифицирано от гръцкия парламент. Гръцкият премиер Ципрас пък извървя пътя от плашещ популист до аплодиран държавник.